Иновативни подходи за организация на обучението

         Здравейте, колеги!

 40 години съм начален учител. Винаги съм търсила интересни иновативни начини, свързани с обучението и възпитанието на децата, така че те да бъдат активни участници в него. Опирам се на техния социален и житейски опит при търсене на решения. Уча ги как и откъде да търсят информация, за да решат определени задачи.  

В тази статия реших да споделя с вас как използвах и използвам иновационните методи и подходи  в своята работа.

1.Конструктивизъм

Той не е свързан с отделен аспект на обучението, например методите или учебното съдържание, а е цялостен подход, основан на разбирането, че в процеса на познавателната дейност новите знания се свързват с предишния опит на детето. Ученето не е просто процес на получаване, натрупване и преработване на информация, а активен процес, при който  детето изгражда индивидуален познавателен образ на действителността. От тази гледна точка целта на обучението не е само да се даде на учениците повече информация, а да се подпомогне процесът на интелектуалното им  развитие,

Това не може да се постигне чрез опростено учебно съдържание, а като се изгради комплексна учебна среда, изградена върху реалните ситуации, чрез която ученика да придобие нов социален опит. Учениците трябва да имат възможност да търсят решения на познавателни задачи в ситуации, максимално близки до реалния живота, използвайки разнообразни начини на работа.

На ученици се дава възможност да си сътрудничат и  помагат. Те могат да използват редица инструменти и информационни източници, за да решават учебни задачи и да достигнат поставените цели.

Ако класната стая има компютри , това позволява да се използват различни педагогически похвати и техники за обучение, като метода на проектите или проблемното обучение. Такава учебна среда, снабдена с електронна техника е много по-подходящи за прилагане на съвременни начини за преподаване, дори ако няма отделен компютър за всеки ученик./ презентации, енвижън, електронни уроци и др;/

2.Проектен метод

1. Стимулиране на интерес: Изборът на тема, която предизвиква интересът на учениците и създава условия за оформяне на противоречащи   мнения в класа.
2. Формиране на групите: Създаване на разнообразие вътре в групата (способности, пол, етически произход).
3. Развитие на отношенията в групата: Намиране на общи черти и споделени възгледи укрепва сплотеността  на групата.
4. Изборът на тема: Дадената тема се разделя на малки части от класа, като всяка група има собствена подтема, така работата на всеки е нужна за постигане на крайния резултат
5. По-нататъшно деление на зададената тема: Подтемата се разделя от групата на още по-малки подтеми, така че всеки член на групата да има собствена задача, за чието изпълнение е отговорен.
6. Разработка на подтемата. Учениците събират и разработват материал за техните собствени задачи самостоятелно. Те са насърчавани да си помагат един на друг, така че да получат чувство за успех.
7. Членовете на групата дискутират своята подтема в групата.
8. Подготовка на съвместен отчет: Членовете на групите спорят, убеждават и се подкрепят един друг по време на тяхната съвместна работа.
9. Доклад на групата относно подтемите: Групите докладват резултатите от своята работа пред класа.

             

 

1. проблемни ситуации;
2. творчески задачи;
3. наблюдение и/или изследване на действителността;
4. обсъждане, дискусия;
    
    
   Проектен метод-приложен  в 1-4клас
    На учениците се поставя задача да изготвят електронен бюлетин на тема:„Народни будители“,  „Как празнуват Коледа по света“, „Зимни празници“, „Пролетни празници“ , „Великден“ и т.н.
   Учениците се разделят по групи/екипи/. Всеки член на екипа има определена задача. Едни търсят подходяща текстова информация, други отговарят за илюстрирането-снимки, трети за оформлението-дизайна и т.н. Дава се определен срок за търсене на информацията.   След това екипите се събират и сглобяват частите, работят на компютър на  предпочитан софтуер и отпечатват бюлетина.
          Проектният метод го използвах за направата на електронен читателски дневник.  Членовете на  екипите си изтеглят на случаен принцип задачите- наши и чужди детски писатели. А самите ученици в екипа работят самостоятелно, за избран от него   автор. Търсят  в интернет  и други източници информация, обмислят дизайна и т.н. И накрая се събират всички изготвени страници.
     Проект-Млад писател.
        Всеки ученик написва на 2 листчета  по едно   съществително. Листчетата се сгъват като късметчета, разбъркват се и после отново всеки ученик тегли две листчета.Съществителните имана, който изтегли са героите на неговия разказ или приказка/ принцип на литературния бином/
   / пр. –книга - знаме,   дърво- молив…/ След като напише приказка, трябва да я напечати на компютър, да я илюстрира чрез собствена рисунка или с картинка от интернет , след което да я принтира. Всички разкази и приказки се събират в книжка.
       Проект- Пътеводител на моя роден край
       Екипите проучват  и събират сведения за града. Снимат определени обекти от него, които според тях биха били интересни или полезни на гостите на града и подреждат информацията като бюлетин или като презентация.
       Творчески задачи- математика
       Учениците работят по двойки. Те получават плик с различни геометрични фигури, с които трябва да подредят някаква фигура, която е плод на тяхното въображение.
      Да превърнат определена фигура в предмет -
      Триъгълникът може да бъде покрив на къща, кърпа за глава, платно на платноходка …..
    БЕ – да измислят гатанки за даден предмет, плод, животно Да съчинят римушки, броилки.

1. Педагогическа компетентност
         Използването на разнообразни, съвременни методи на обучение изисква от учителите да познават съответните теории, дидактическите правила за използването им, техните предимства и възможните ограничения, и да са подготвени да се справят с проблемите, които могат да се възникнат по време на преподаване.
    
2. Нагласи
       Учителят не трябва да се възприема като "основен източник на информация и познание" , той трябва да стои на заден план и да контролира дейността на учениците по индиректен начин.
   Този начин на обучение може да бъде ефективен само, ако учителят умее да контролира нещата и е в състояние да ръководи процеса на обучение на много нива.
    

1. Учителски опит

   Адаптирането на учебното съдържание към  способностите на учениците изисква от учителя много опит и теоретични познания   

Основното при този начин на обучение е активното участие на ученици по време на процеса на обучение, основната работа на учителят е свързана с планиране на дейността, организация, и предоставяне на учениците на средствата, които са им необходими..

 

При тези методи

 учителят е: треньор, инструктор, експерт, учащ

ученикът е : активен участник, сам конструира новото познание

учебното съдържание : интегрирано, интердисциплинарно, автентично

 учебната среда: бавен темп, многобройни взаимодействия /учител-ученик, ученик-ученик/

Дидактически ситуации: дидактически многоъгълник - учител, връстници, учебна задача, среда, дисциплина

3.Учене чрез сътрудничество   

    То се стреми да организира обучението по такъв начин, че процесът на учене да стане социална дейност. Това се постига като се стимулира сътрудничеството между учениците организирани в група.

   При ученето чрез сътрудничество се използват разнообразни методи на обучение, които са познати отдавна (метод на проектите, дискусия, проблемно обучение и др.), но се използват по специфичен начин, като се насърчава сътрудничеството между учениците в групата.

   Пример: При изпълнението на определен проект, търсейки подходяща информация, ученикът може да попадне на такава,  която може да е подходяща за  темата на друг участник. Той би трябвало да я предложи на другия участник, да я изпрати по ел. поща, по скайп и т.н. Това сътрудничество между участниците в дадена група, трябва да бъде подчинено на идеята, че така помага за изпълнението на проекта  на неговия екип. В процеса на изпълнение също да си сътрудничат с мнения, прецизно изпълнение…..

Цели:

• да се развият познавателните на способности на учениците на основата на конкретното учебно съдържание по съответния предмет.
• учениците да имат конкретни отговорности и  да се формират определени социалните умения на учениците, като за целта се използват организационни форми основани на сътрудничество.

 

   Организация на   пространството  в класната стая

 

    Класната стая трябва да бъде подредена по  такъв начин, че учениците да могат лесно да се общуват с всеки член на групата. Трябва да има  система от елементарни знаци или символи, чрез които учителят контролира работата и с които класът предварително е запознат.

Класната стая е разделена на сектори:  библиотека , ИИ-  място за рисуване, с необходимите помагала и пособия-видове бои, четки, листа, книжки за оцветяване; Сръчни ръце- ножици, гл.блокчета, лепило….

 

   В класната стая трябва да има определени места за съхраняване на използваните от учениците средства, осигурено пространство за работа на групите, които не бива да се променят.

 

   4. Индивидуализация и диференциация

   Всеки ученик има индивидуални способности и стил на учене. Този факт трябва да бъде взет под внимание, особено при случаи на ученици със силно изявени или силно занижени способности.  При индивидуализацията учебните задачи са приспособени към специфичните потребности на личността.

   5. Диференциация на обучението 

    Основната форма за реализация на индивидуализацията е диференциацията.

   Учителите да организират познавателната дейност на учениците по начин, при който да се индивидуализират пътищата, темповете и степента на сложност на дейността.

1. Според интересите;
2. Според съдържанието.

   Диференциация на учебните изисквания улеснява интегрирането на учениците с увреждания в масовото училище.

Пример:

На едни ученици за допълнителна работа се дават задачи от събиране и изваждане, умножение и деление, на други - задачи с по-голяма трудност- числови изрази, неравенства, на трети- текстови задачи, на четвърти - задачи , изискващи логическо мислене, наблюдателност, съобразителност.

Домашната работа също може да се диференцира:

• Прочит на приказка или стихче допълнително;
• Наизустяване на стихче;
• Препис на урока;
• Да съчини приказка;
• Да прочете и илюстрира разказ  и т.н.
   
   
  6. Проблемно обучение
   
     Формира у учениците умения решаване на проблеми и сътрудничеството. Проблемното обучение изисква от учениците самостоятелно изследване на действителността, на способност да откриват същността на проблема, както и някои знания за информационните технологии. Същевременно тези умения се развиват в процеса на обучение. При проблемното обучение учителят изпълнява роля на координатор и съветник. Проблемното обучение помага на учениците да се научават как да учат.
      Основната цел е учениците относително сами да достигнат до нови знания, вместо да ги получават на готово. Когато се използва този начин на обучение, учениците осъзнават, че ученето е процес на търсене на знания. Учениците развиват критично мислене, което им позволява да свържат новата информацията с конкретната цел, за която могат да я използват. Успехът от проблемното обучение зависи от активността на учениците както в училище, така и извън него.
  Пример:
  Тема: Събиране и изваждане на числата до 20
     На децата се дава задача, в която трябва да съберат многоцифрени числа. Тогава изхождайки от досегашните си знания, да се досетят как  биха решили задачата./ това е най-обикновен пример/
    Природознание - Много лесно се обучава сред природата
  Тема :Тревисти растения, храсти, дървета- прилики и разлики изхождайки от личните си наблюдения
   

7. Социодрамата като метод на обучение

 

Може да бъде полезно при формиране на социални умения и модели на поведение.

Ситуация:

1.  Намираш на улицата гладно малко кученце, но в у-ще са ти казали да не закачаш улични кучета, майка ти не дава вкъщи да има животни. Как би постъпил?

2. Един от твоите съученици е взел химикалката ти без разрешение. Как би постъпил?

 

      Това означава, че учениците играят роля и се опитват да си представят какво те биха направили в определена ситуация. В зависимост от задачата те трябва да си представят, че се намират в определена ситуация или да изпълнят роля с определени черти. Целта е учениците да осмислят проблема чрез собствения си опит.  Морални дилеми свързани с вземане на решение, драматизация на житейски случки, ситуационни игри….. Социодрамата е просто игра, която трябва да започне когато сериозната работа е завършена. Когато учениците изиграват определена ситуация, те могат да придобият личен опит и  да  го свържат с новите знания.

    И така, уважаеми колеги, надявам се да съм ви била полезна, да съм провокирала педагогическото ви майсторство, да съм предизвикала раждането на нови идеи, с които да направите учебния процес интересен и забавен.